За да бъде в дома ни топло е необходимо да вземем под внимание не само дебелината на изолационните плочи, но и технологията, която ще се използва за изолация на фасадата. Предлагаме на вашето внимание подробна инструкция за полагане на топлоизолация, придружена с подходящите за целта изображения.

Професионално полагане на топлоизолация

Настанете се удобно и да започваме…

Почистване на основата

Преди начало на работата по санирането е необходимо грижливо да се подготви основата за това. Стените към които ще се залепят изолационните плочи е необходимо да бъдат стабилни, сухи, почистени от кал, прах, стара мазилка и други наслагвания, които биха влошили адхезията на лепилото. Идеалният способ за почистване на стената се явява водата под налягане (колкото и изненадващо да звучи на пръв поглед) или по механичен способ (например, с помощта на шлифовачни машини). В случаите, когато се наблюдава натрупване на мъх или плесен се препоръчва и обработката на засегнатите места с биоцидни средства.

Подравняване на основата

При тази стъпка много важна част се явява огледа на основата. С помощта на малък чук може да се установят местата, където старата мазилка се е отлепила отвътре (звукът от почукването е глух). В този случай е необходимо мазилката в участъка да се премахне и да се запълни с материал (лепило или вароциментова мазилка, ако дупката е дълбока). В участъците около вратите и прозорците (тъй нареченото обръщане на врати/прозорци) е препоръчително старата мазилка да бъде премахната, за да се освободи място за топлоизолационна плоча с по голяма дебелина, без това да засегне касата на вратата или профила на прозореца. Ако има достатъчно място, тази стъпка може да се игнорира. Също така, на места, където вдлъбнатината надвишава 10мм е препоръчително да се запълни с лепилен разтвор.

Грундиране на основата

Преди залепването на плочите следва да се грундира фасадата с дълбокопроникващ грунд, който заздравява допълнително основата.

Тест за адхезия

Ако все пак се съмнявате в здравината  на основата след грундирането, то можете да направите един лесен и хитър тест за прочност. За целта е необходимо върху повърхността на основата да се залепят на произволни места няколко стиропорени кубчета с размери около 10х10см. За самото залепване се използва лепило за топлоизолация, като нанесения слой е не по голям от 10мм. След минимум 3 дни (необходимо време за пълно изсъхване) пробвайте да отлепите тези кубчета с голи ръце. Ако кубчето се разкъса на две части, без да успеете да го отлепите от основата, то всичко е ОК. В случай, че кубчето се отлепи от основата, заедно с нанесения слой лепило, то определено основата има нужда от още заздравяване.

Монтаж на цокълен профил

Преди същинското лепене на изолационните плочи е необходимо да се монтира цокълен профил. За тази цел се определя на каква височина да е самият профил от земята, след което се пристъпва към нивелирането и закрепването му към фасадата с дюбели – около 3бр./м. В случай на неравности се използват подложки. Самите профили се съединяват с монтажен клипс. Цокълният профил, освен ролята си на носещ елемент, също така предпазва от огън, влага и разрушение, от насекоми, птици и гризачи. Една от тънкостите при монтажа на цокълен профил е да се вземе на предвид, дали ъгъла е вътрешен или външен. В някои частни случаи се използват и специални съединители.

Подготовка на лепилото за топлоизолация

Достигнахме до частта с приготовлението на лепилото. За лепене на топлоизолация трябва да се използва съответното за целта лепило (не всяко лепило е подходящо). Съдържанието на чувала (25кг) се смесва с около 5.5л чиста студена вода с помощта на строителен миксер и подходяща бъркалка. След получаването на еднородна смес следва да отлежи лепилото за 10 минути и повторно да се разбърка. Така, в процеса на работа, сместа се разбърква периодично на всеки около 30 минути. Във вече приготвеният разтвор не е препоръчително да се добавя вода за разреждане, тъй като това влошава качеството на лепилната смес.

Нанасяне на лепилото върху изолационната плоча

В зависимост от основата, лепилото може да се нанася върху плочата по няколко начина. В случаите, когато основата е равна и гладка, то нанасянето се осъществява със строителен гребен с размер на зъбите в порядъка на 10-12мм. В останалите случаи най-практично е да се нанася лепилото по периферията на плочата със ширина около 3-4см и допълнителни 3-8 “кюфтета“ във вътрешната част. Количеството лепило по периферията трябва да е толкова, колкото да не излиза извън плочата, след прилепването й към основата. Технологично издържано е нанасянето на лепило, когато повърхността на плочата е покрита минимум 40%.

“Шахматно“ лепене на топлоизолацията

Лепене на изолационните плочи около врати и прозорци

Тук е една от тънкостите на топлоизолацията, за която е препоръчително да се следи. Около отворите за прозорците и вратите е необходимо да се реже плочата така, че хоризонталните и вертикалните снадки между самите плочи да НЕ съвпадат с ръбовете на самите прозорци или врати (виж изображението).  По този начин се предотвратява появата на пукнатини върху крайния пласт от топлоизолацията (мазилка, фасадна боя и др.).

Нивелиране на залепените плочи

В процеса на залепване на плочите към фасадата трябва да се обърне внимание на тяхната нивелация. Това става най-прецизно с помощта на мастар с вграден нивелир в него. Дължината на мастара е препоръчително да бъде 2м, ако обработвания участък позволява това, разбира се.

Запълване на фугите между плочите с изолация

Незапълнените фуги между самите плочи е необходимо да се уплътнят с ленти от изолационния материал, като често срещана практика е уплътняването им с полиуретанова пяна. Все пак първият вариант е по-удачен. В този случай не се допуска запълването им с лепилен разтвор, тъй като в последствие тази фуга ще се напука. Също така, по този начин се получава термо мост, който неизменно понижава качеството.

Рендосване на изолационните плочи

Плочите след залепването и нивелирането им върху основата трябва да представляват една равна повърхност, но често остават малки неравности, които следва да се рендосат със специално за целта ренде за топлоизолация. Рендосването може да се изпълни не по рано от 72 часа от момента на залепването на изолационните плочи.

Закрепване на плочите с помощта на дюбели за топлоизолация

Дюбелирането на плочите като допълнителна защита от отлепване е препоръчително в България, поради земетръсния й характер и е напълно задължително, когато прочността на основата е по малка oт 0.08 MPa и височината на сградата надвишава 20 метра.

Самото закрепване на плочите с дюбели може да започне не по рано от 3 дни, след залепването им, за да има възможност лепилото напълно да изсъхне.

Дълбочината на проникване на свредлото в основата трябва да е минимум 5-6 см, когато това се отнася за бетон (панел), камък и тухла и минимум 8-9 см за газобетон.

Количеството дюбели за прикрепване на плочите към основата е в порядъка 6-10 бр./м2. Дължината на дюбелите се определя субективно, в зависимост от дебелината на плочата и старата мазилка (ако има такава). Трябва да се има на предвид, че периферните зони на топлоизолацията (ръбове на калкани и др.) са особено застрашени от ветровете и в тези участъци е крайно препоръчително броя на дюбелите да се увеличи минимум с 50%.

Някои хитринки при дюбелирането

Главите на дюбелите при тяхното забиване в плочата в никакъв случай не трябва да стърчат. Идеалният вариант е, когато дюбела се забие около 2 см дълбочина в плочата и самата вдлъбнатина се запълни с изолационния материал (погледнете изображението за уточнение).

Главите на дюбелите при тяхното забиване в плочата в никакъв случай не трябва да стърчат. Идеалният вариант е, когато дюбела се забие около 2 см дълбочина в плочата и самата вдлъбнатина се запълни с изолационния материал (погледнете изображението за уточнение).

Схема на разположение на дюбелите

Скриване на дюбела в топлоизолацията

Монтаж на ръбохранители

Ръбовете на фасадите са особено застрашени от нараняване. По тази причина е задължително да се монтират на тези места пвц ръбохранители с фабрично залепена за тях стъклофибърна мрежа.

На местата, където се наблюдава оттичане на дъждовна вода се монтират специално произведени за целта водооткапващи лайсни.

Подготовка на шпакловката за армиране с мрежа

За армировката на плочите със стъклофибърна мрежа е необходимо да се използва подходяща за целта шпакловъчна смес. По подобие на липилото, шпакловката се разбърка със студена вода до получаване на хомогенна смес, остава се да отлежи 10 минути, след което отново се разбърква с миксера. Препоръчително е периодично разбъркване на всеки около 30 минути. В зависимост от температурата, полученият разтвор е годен за употреба в рамките на 2.5 до 3 часа. Също така, в готовия вече разтвор е противопоказно да се добавя вода за разреждане.

Армиране с мрежа и нанасяне на шпакловката върху изолационните плочи

Шпакловката се нанася върху плочите със слой 3мм със строителен гребен (размер на зъбите 10-12мм) вертикално. След нанасянето на разтвора се полага стъклофибърната мрежа като се прилепва плътно с натиск по цялата повърхност. Мрежата трябва да е гладко опъната, без каквито и да е неравности и кривини. По време на полагането на стъклофибърната мрежа е нужно да се обърне внимание на застъпването между отделните парчета, като минималната застъпка трябва да е 10см. Особено внимание трябва да се отдели на участъците около ръбовете на прозорците и вратите, където застъпването на мрежата трябва да е от 15 см. В рисковите участъци на фасадата (входни врати и други), където може да се очакват механични удари е хубаво да се засили армировката с двойна мрежа, като общата дебелина на армировката може да достигне 6-8мм.

След армирането, мрежата следва да бъде прецизно шпаклована, до достигане на гладка повърхност без наличието на каквито и да е неравности, които биха се отразили пряко върху завършващия слой на топлоизолацията (мазилка, фасадна боя и др.).

Грундиране

След изсъхването на шпакловката, не по рано от 3 дни от нейното полагане (този срок може да се удължи в случай на неблагоприятни метеорологични условия), следва да се пристъпи към нанасянето на грунда. Работата се извършва в температурен интервал (+5 °C) –  (+25 °C). Грундът се нанася с помощта на валяк и четка с равномерен слой по цялата повърхност. Не се препоръчва разреждането на грунда с вода, поради влошаване на неговите свойства.

Подготовка на декоративната мазилка

След изсъхването на грунда (минимум 24 часа) може да се пристъпи и към мазилката. За нейното приготвяне (ако мазилката е суха смес) е необходимо съдържанието на чувала (25кг) да се разбърка в около 5л вода до получаване на еднородна смес. Приготвеният разтвор се оставя за 10 минути да „отлежи“, след което отново се разбърква, без да се добавя допълнително вода. Приготвеният по този начин разтвор е годен за употреба между 1 и 2 часа в зависимост от времето и производителя. В случаите, когато се използва готова мазилка (полимерни, силиконови мазилки и др.) е допостимо да се добави до 200 мл вода, чрез разбъркване със строителен миксер.

Нанасяне на мазилката

Нанасянето на мазилката е фина работа и изисква прецизна ръка и подходящи условия – трябва да се избягва дъжд, силен вятър и пек. Оптималната температура на въздуха е в рамките на 5°C до 25°C и относителна влажност до 75%. Не се препоръчва нанасянето на декоративна мазилка  в периода ноември-март, поради високите температурни амплитуди през деня и нощта.

Нанасянето на мазилката се извършва с помощта на специална за целта маламашка на тънък слой (в зависимост от големината на зърното). Необходимо е нанесеният слой мазилка леко да “дръпне“ (това го преценява самият майстор), след което се пристъпва и до нейното “надраскване“ с помощта на пластмасова маламашка. При тази стъпка има една много важна особеност, а именно избягването на тъй наречените снадки, които представляват визуални различия между отделните нанасяния. Този проблем може да се заобиколи по два начина. Първият и най-удачен начин е да се ползват повече майстори, което позволява да се нанася мазилката равномерно, без да се достига до пресъхване на отделните нанесени слоеве. Другият вариант е да се отсича от ръб до ръб с помощта на хартиено тиксо.

При фасади с южно изложение не се препоръчва да се използват прекалено тъмни цветове на мазилката, поради топлинното и ултравиолетовото излъчване. Количеството на тъмни цветове да не превишава 10%.

Видове декорации на мазилката

След нанасянето на мазилката следва и нейното декоративно оформяне или познато още като надраскване.  В България използваме основно три типа драскане на мазилката – вертикално, хоризонтално и кръгово, изборът е изцяло на клиента.